Задатъкът при публична продан – признат разход по ЗКПО

Публикувано на 04.02.2016 | няма коментари

Въпрос: Здравейте! Фирмата ни е с предмет на дейност – продажба на течни горива (бензин, дизел и пропан-бутан). През 2015 година участвахме в процедура за публична продажба организирана от ЧСИ по изпълнително дело, както следва: 1. Продажба на терен – земя с предназначение Бензиностанция и 2.Имущество – Газов модул. За двете позиции следваше да внесем задатък за участие, платим поотделно. След провеждането на търга, за първата позиция спечелил беше друг участник, а ние бяхме втори. За втората позиция бяхме единствени участници и съответно ние спечелихме газовият модул. Изчакахме нормативно определеното време за заплащане от първият участник като се надявахме той да не плати и ние да можем да купим земята и съответно газовият модул. При положение, че земята стана собственост на другият участник, а ние като спечелили газовото съоръжение без земя решихме да не закупуваме съоръжението и съответно загубихме внесеният задатък. Въпросът ми е следният: Признат разход за данъчни цели ли е този загубен задатък?

Отговор: Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразяваме следното становище:
Предварителните плащания, извършени във връзка с дейността на търговските дружества имат различни облигационно-правни функции. Най-често срещаното предварително плащане, особено в случаите на сделки с недвижими имоти е плащането ,,задатък”.
Съгласно чл.93 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), задатъкът служи за доказателство, че е сключен договорът и обезпечава неговото изпълнение. Ако страната, която е дала задатъка, не изпълни задължението си, другата страна може да се откаже от договора и да задържи задатъка. В този смисъл, по своята същност, задатъкът представлява парична сума, която едната  страна дава на другата при сключване на договор. Задатъкът потвърждава сключването на договора, доказателство е за него и гарантира изпълнението му. Задатъкът обезщетява изправната страна за вредите от неизпълнението.
Предвид гореизложеното, включително и в данъчно-правен аспект задатъкът има потвърдителна, гаранционна, а в конкретния случай и обезщетително-наказателна функция.
По принцип разходите, които търговските дружества правят във връзка с дейността си и които са документално обосновани по смисъла на чл.10 от ЗКПО, се признават за данъчни цели.
Следователно, доколкото платеният и невъзстановен задатък не попада в посочените в чл. 26 от ЗКПО непризнати счетоводни разходи за данъчни цели, същият следва да се счита за разход признат за данъчни цели в годината на счетоводното му отчитане и с него не се преобразува счетоводният финансов резултат за текущата или следващи години.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не можете да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 от ДОПК.

Коментирай

Още в Консултация (1 от 72 )


Въпрос: Здравейте! Прекъснати са здравните ми права, тъй като година и половина бях извън България. Вече 2 години работя и работодателят ми плаща здравни осигуровки. Ако ...