Задължителни осигурителни вноски за самоосигуряващите се лица във връзка с мерките за органичаване на епидемията от Коронавирус (COVID-19)

Публикувано на 17.03.2020 | няма коментари

За овладяване на все по-усложняващата обстановка при разпространението на Коронавирус (COVID-19), на територията на Република България се прилагат противоепидемични мерки, част от които преустановяват функционирането на търговски дейности и обекти, сред тях, но не само: кафе сладкарници, барове, питейни заведения, увеселителни и игрални зали, спортни и СПА центрове, фитнес-зали и други.

Мерките са въведени със Заповед № РД-01-124 от 13 март 2020 г. на Министъра на здравеопазването и засега са в сила до 29 март 2020 г.

Дейността на значителен брой от въпросните обекти е свързано с упражнявана трудова дейност от самоосигуряващи се по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО), а (временното) преустановяване функционирането на такива обекти е възможно да окаже окаже влияние върху задълженията за осигурителни вноски на тези лица.

Това е така, защото именно упражняваната от лицата трудова дейност по КСО е основополагаща за социалното осигуряване (основание чл. 10, ал. 1 от КСО).

Като в частност спрямо самоосигуряващите се по КСО лица [2] изрично е уредено, че задължението за тяхното осигуряване възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (основание чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица).

Иначе казано, ако поради някаква причина самоосигуряващото се лице прекъсне трудова дейност, то за него поначало би следвало да отпадне и задължението за социално осигуряване, но само до момента, в който трудовата дейност се възобнови.

Като продължение на гореизложеното и в контекста на настоящата ситуация е изключително важно обаче да се прави ясно разграничение между:
функциониране на обект и трудова дейност на самоосигуряващото се лице.

Макар в редица случаи да е възможно наличие на причинно-следствена връзка помежду им, следва да се има предвид, че това са две различни понятия, които не бива машинално да се отъждествяват.

С други думи, ако въпреки, че е преустановено функционирането на обекта, самоосигуряващото се лице упражнява без прекъсване трудова дейност, то спрямо него не би могло да става дума да отпадне задължението за социално осигуряване.

Това може да се отнася например, но не само за:

самоосигуряващите се лица, чиято трудова дейност не се изчерпва единствено с полагане на личен труд в обекта или такива, чиято дейност включва едновременно физически и онлайн продажби.
В тази връзка, е добре да се има предвид, също така, че установяването и доказването на трудова дейност се осъществява от Националната агенция за приходите (НАП) или Националния осигурителен институт в хода на съответните производства, съобразно възложените им по закон функции.

Респективно, ако поради временното преустановяване функционирането на обекта, самоосигуряващото се лице безспорно прекъсне трудова дейност, то за него би следвало да отпадне и задължението за социално осигуряване, но както вече беше отбелязано – само до момента, в който трудовата дейност се възобнови.

В тази връзка сигурно е уместно да се напомни, че при прекъсване (и възобновяване) на трудова дейност, самоосигуряващото се лице e длъжно да подаде декларация по утвърден образец (Окд-5) до компетентната териториална дирекция на НАП – в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (основание чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица).

Минималният размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, които не упражняват трудова дейност през целия месец, се определя пропорционално на работните дни от месеца за периода, през който е упражнявана дейността (основание чл. 1, ал. 4 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица).

По отношение на годишното изравняване на осигурителния доход обаче, прилаганите в последните няколко години правила определят, че при наличие на някакви отработени дни: към съответния месец се разпределя облагаем доход равен на този за месеците, през които са отработени всички дни, т.е. облагаемият доход се разпределя поравно между месеците, през които са налице отработени дни (може да е дори и само един отработен ден в месеца).

А при прекъсване на трудова дейност за пълен месец – за съответния период не би следвало да се правят както:

авансови осигурителни вноски, така и годишно изравняване на осигурителния доход.

Не бива да се забравя обаче, че здравноосигурителните вноски се дължат независимо от това дали се упражнява трудова дейност.

И в случай, че лицето не определя здрвноосигурителни вноски като самоосигуряващо се по КСО, то за него е възможно да възникнат задължения по чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

А лицата по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО са длъжни:

- да внасят здравни вноски изцяло за своя сметка до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (305 лв. за 2020 г.), и да извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация, като окончателните осигурителни вноски се внасят в срока за нейното подаване;
-да подадат декларация в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца на възникване на задължението за здравно осигуряване на това основание, в която посочват, че ще се осигуряват по този ред и избрания осигурителен доход. Това е декларация образец № 7 по Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. на Министъра на финансите, чието подаване е наложително не само тъй като е определено като задължително по закон (чл. 40, ал. 5, т. 2 от ЗЗО), но защото е от значение и за обвързване с дължимите на това основание здравни вноски, съответно за покриване на месеците без данни за здравно осигуряване с оглед непрекъснатите здравноосигурителни права на лицето.

Всичко изложено до тук би било валидно и в случай, че дейността на самоосигуряващото се лице е прекъсната не във връзка с преустановяване функционирането на обект, а поради друга причина.

В контекста на настоящата безпрецедентна ситуация това може да бъде липса на клиенти/поръчки, прекъсване веригата на доставки и т.н.

Коментарите са затворени.

Още в Новини (3 от 341 )
tax


Вицепремиерът Томислав Дончев заедно с министрите - на финансите Владислав Горанов, на труда и социалната политика Деница Сачева, на икономиката Емил Караниколов, на правосъдието Данаил Кирилов ...